III
През следващите седмици времето минаваше скучно и без вълнения, поне в личен план. В офиса беше много натоварено и се налагаше Каси да остава след работно време. "Май няма да се ходи на лов тия дни", помисли си и нещастно нацупи долната си устна. Скоро наближаваше годишният тийм билдинг и това беше може би единственото, което я мотивираше всяка вечер, докато залягаше над поредната купчина документи и дългата върволица имейли.
Всяка година в средата на септември офисът организираше тийм билдинг някъде извън София с цел сплотяване на екипите, повдигане на духа на служителите, повишаване на мотивацията и продуктивността и прочее ала-бала. Дейностите през деня преминаваха в обичайния висок дух, спортен хъс и добро настроение. Пуберите искрено се радваха, все едно бяха във втори клас и играеха на стражари и апаши или криеница. Вечерта нещата придобиваха доста по-пиянски облик. Доброто настроение ставаше още по-добро с всяка изпита бира или водка или и двете, докато някрая всички дружно пееха каквото им пуснеха, а много често и всеки си имаше собствена песен. Не минаваше и без изцепки, разбира се. Преди две години бяха в един доста приличен хотел на брега на езерото в Панчарево. Както подобава, между игрите им промиваха мозъците с поредните регионални политики, екшън планове и таргети. Все пак след вечерята им организираха вариететно шоу с танцьорки в оскъдно облекло, но пък богато окичени с пера, лентички, дантелки и пайети. По време на поредното изпълнение едно от момчетата от QA отдела, леко пълно и бузесто, и явно пропуснало спортните занимания за сметка на алкохолните такива, изведнъж се спусна към сцената. Почти се прекатури качвайки се и се просна върху една от танцьорките, отвявайки я като куотърбек, устремен към тъчдаун. Тъчдаунът беше отбелязан под формата на мощно разпльоскване върху горкото девойче, облак перушина и два крака, навирени като застанал на основата си пергел. За щастие нямаше ранени, ако не броим егото на провинилия се куотърбек, който трябваше да прекара остатъка от тийм билдинг-а облечен в едно от триката на танцьорките, щедро украсено с пухкави розови пера. Самата Каси беше запазила достойнство и мирно и с лека усмивка бе наблюдавала развихрилата се детска градина, като бе ограничила участието си в игрите, само до тези, които бяха официално планирани като част от програмата на събитието.
"Какво ли ще измислят тази година?", зачуди се Каси, припявайки си "It's a beautiful life" на Ace of Base, приглушено долитаща от радиото. "Може пък и да не отида. Може да съм крайно ангажирана на някой плаж в Бали. Ха!" Блесналото съобщение на монитора на лаптопа й за пристигането на нов имейл я върна в реалността, тя въздъхна и натисна "Open Mail".
събота, 18 юни 2016 г.
сряда, 15 юни 2016 г.
Лов на котки (II)
II
Този път не мина така добре. Глупакът явно беше зле с парите и го правиха в колата му. Е, поне имаше кола, а и беше симпатяга. И по-лоши случаи е имала. Като онзи път в тоалетната на "Червения рак". Разтри си тила, като се сети. А и тия калмари тогава май не бяха добра идея. Но сега пък задникът й беше натъртен и имаше синки на краката от лоста на колата. "Сексът в автомобили вреди на Вас и Вашето здраве. Отбележи си." Издиша облак дим и бавно загаси цигарата. Беше нощта срещу неделя на следващата седмица и тъкмо се беше прибрала от "авто-шоуто". "Хайде, сега, поне не съм валат!", успокои сама себе си и заспа.
* * *
Понеделникът мина бързо и уморително, както и следващите дни. "Офисът - твоят приятел, твоят личен живот и твоето всичко". Защрака безцелно с празния телбод. "Тая седмица край няма, а сме едва сряда!"
Каси беше секретарка в една софтуерна компания. Беше заобградена от пъпчиви пубери с IQ, умножено по десет пъти възрастта им. Изобщо не й бяха по вкуса. Но и по-добре, де. Тъкмо да не смесва работата с удоволствието. Направи го един път и после съжаляваше. Затова сега спазваше ясна граница между личен живот и работа. Пък и кой ли би й се вързал? С нейните 28 години по-скоро можеше да ги утешава като майка. "Ох! Майка! Майка идва! Мамка му!"
Майка й трябваше да пристигне преди четири дни, но се наложило да отложи. "Слава богу!" Но ето че сега, дори след отлагането, моментът идваше. Тя се нацупи.
"Ей, Катесита! Стига бля, ами ела да видиш!", гласът долетя някъде зад нея, "Ама много си разсеяна, моме!" От ъгъла на вратата се подаваше тъмната глава на Човешки ресурси, Невена Ангелова, психолог, стара мома и прословута сватовница. Само дето тук нямаше кого да сватосва особено, защото персоналът едва навлизаше в пълнолетна възраст, а и имаше по-голям шанс някой от тях да се сгоди за X-Box, отколкото за реално дишащо същество от противоположния пол. "Е, какво пък, да поразнообразя с някоя клюка", помисли си Каси.
- "Кажете, г-жо Ангелова, ЧР! Как мога да Ви бъда полезна?", ухили се широко.
Застанали на ръба на коридора, двете надникнаха към широките вътрешни прозорци на главната конферентна зала и силуетите зад тях.
- "Новият шеф на отдел Анализи", прошепна Ангелова, "Дръпнали го били от чужбина. Малко бастун, свенлив и женен", разочарование се усети в думите на ЧР, че не би могла да упражни някой от сватовническите си номера.
В това време "бастуна" го измъкнаха от конферентната зала и го повлачиха право към двете "дами", шушукащи в ъгъла. "Павел Терзийски, приятно ми е", каза високият, леко смугъл мъж с тъмни очи. "Ъъъъъ, Екатерина", смотолевиха отсреща му. "Моля, не ви разбрах?" "Катя, приятно ми е! Чака ме работа!", изстреля и се шмугна в кабинета. Затвори вратата и се стовари тежко в стола. "Пфу! Защо! Защо! Котка тук! Дали ме позна?!" Захапа си кожичката на палеца, подръпна и изплю. "Майната му! В друг отдел е, няма да се засичаме." И сведе поглед към последните анализи за средното месечно заплащане в IT сектора.
* * *
Срещата с майка й мина. Някак. Не й се мислеше за това сега.
Изтегна се на дивана, хвърли око към Бенджи. Горкият фикус бенджамин, лишен от редовни грижи и поливане, едва изкарваше по някое бледо листенце. "Извинявай...", прошепна, "че не те обичам. Нищо лично..." Хвана дистанционното и разцъка каналите, но нищо не привлече вниманието й. Захвърли го и зарея поглед в тавана. "Хм." Изобщо не беше трепнал при запознанството им (второто). Може би не я помнеше? А не беше крайно пиян. Или пък трябваше да поддържа образ на сериозен женен мъж? Халката бе на полагащото й се място на пръста му, беше забелязала. А в "Касъл'с Крийк" не я носеше. "Хм." Какво ли означаваше това? "Какво да означава? Гадното копеленце играе театър за пред големите шефове, иска да е съвършен по всички параграфи. Пфу!" Намръщи се и челото й се набръчка. "Не се занимавай с глупости, момиче. Кой ще плаща за изглаждането на тези нови бръчки? Знаеш ли колко струва един филър с ботокс?" Наближаваше октомври и скоро щеше да стане на двадесет и девет. Не беше първа младост и ясно го съзнаваше. Дали затова така яростно беше впила нокти в лова на котки? Заради някаква тръпка, приключение, страст, опасност, с които трябваше да се сбогува скоро, може би? Не, беше заради властта и надмощието. Заради егото. Нейното его. Заради главозамайващото чувство, че е разбила фантазиите на един мъж, че тотално е сринала света му и после го е изградила отново. Заради илюзията, че в онзи момент на прелъстяване тя е повече от него, че е над него, а той е нищожен в краката й. Не изпитваше особено удоволствие от самия секс (обичайно) или пък страст или приключение. Това бяха емоции и преживявания, които Каси, пророчицата, благоволяваше да даде на отсрещната страна, която се предаваше и жадно и отчаяно поемаше всяка капчица, подадена й с високомерие и самодоволство. "Да... Това е истинският кеф!", каза си Каси. "Да, бе! Жалка си!", промърмори Катя някъде издалеко. Каси махна с ръка и пропъди неканената мисъл.
Този път не мина така добре. Глупакът явно беше зле с парите и го правиха в колата му. Е, поне имаше кола, а и беше симпатяга. И по-лоши случаи е имала. Като онзи път в тоалетната на "Червения рак". Разтри си тила, като се сети. А и тия калмари тогава май не бяха добра идея. Но сега пък задникът й беше натъртен и имаше синки на краката от лоста на колата. "Сексът в автомобили вреди на Вас и Вашето здраве. Отбележи си." Издиша облак дим и бавно загаси цигарата. Беше нощта срещу неделя на следващата седмица и тъкмо се беше прибрала от "авто-шоуто". "Хайде, сега, поне не съм валат!", успокои сама себе си и заспа.
* * *
Понеделникът мина бързо и уморително, както и следващите дни. "Офисът - твоят приятел, твоят личен живот и твоето всичко". Защрака безцелно с празния телбод. "Тая седмица край няма, а сме едва сряда!"
Каси беше секретарка в една софтуерна компания. Беше заобградена от пъпчиви пубери с IQ, умножено по десет пъти възрастта им. Изобщо не й бяха по вкуса. Но и по-добре, де. Тъкмо да не смесва работата с удоволствието. Направи го един път и после съжаляваше. Затова сега спазваше ясна граница между личен живот и работа. Пък и кой ли би й се вързал? С нейните 28 години по-скоро можеше да ги утешава като майка. "Ох! Майка! Майка идва! Мамка му!"
Майка й трябваше да пристигне преди четири дни, но се наложило да отложи. "Слава богу!" Но ето че сега, дори след отлагането, моментът идваше. Тя се нацупи.
"Ей, Катесита! Стига бля, ами ела да видиш!", гласът долетя някъде зад нея, "Ама много си разсеяна, моме!" От ъгъла на вратата се подаваше тъмната глава на Човешки ресурси, Невена Ангелова, психолог, стара мома и прословута сватовница. Само дето тук нямаше кого да сватосва особено, защото персоналът едва навлизаше в пълнолетна възраст, а и имаше по-голям шанс някой от тях да се сгоди за X-Box, отколкото за реално дишащо същество от противоположния пол. "Е, какво пък, да поразнообразя с някоя клюка", помисли си Каси.
- "Кажете, г-жо Ангелова, ЧР! Как мога да Ви бъда полезна?", ухили се широко.
Застанали на ръба на коридора, двете надникнаха към широките вътрешни прозорци на главната конферентна зала и силуетите зад тях.
- "Новият шеф на отдел Анализи", прошепна Ангелова, "Дръпнали го били от чужбина. Малко бастун, свенлив и женен", разочарование се усети в думите на ЧР, че не би могла да упражни някой от сватовническите си номера.
В това време "бастуна" го измъкнаха от конферентната зала и го повлачиха право към двете "дами", шушукащи в ъгъла. "Павел Терзийски, приятно ми е", каза високият, леко смугъл мъж с тъмни очи. "Ъъъъъ, Екатерина", смотолевиха отсреща му. "Моля, не ви разбрах?" "Катя, приятно ми е! Чака ме работа!", изстреля и се шмугна в кабинета. Затвори вратата и се стовари тежко в стола. "Пфу! Защо! Защо! Котка тук! Дали ме позна?!" Захапа си кожичката на палеца, подръпна и изплю. "Майната му! В друг отдел е, няма да се засичаме." И сведе поглед към последните анализи за средното месечно заплащане в IT сектора.
* * *
Срещата с майка й мина. Някак. Не й се мислеше за това сега.
Изтегна се на дивана, хвърли око към Бенджи. Горкият фикус бенджамин, лишен от редовни грижи и поливане, едва изкарваше по някое бледо листенце. "Извинявай...", прошепна, "че не те обичам. Нищо лично..." Хвана дистанционното и разцъка каналите, но нищо не привлече вниманието й. Захвърли го и зарея поглед в тавана. "Хм." Изобщо не беше трепнал при запознанството им (второто). Може би не я помнеше? А не беше крайно пиян. Или пък трябваше да поддържа образ на сериозен женен мъж? Халката бе на полагащото й се място на пръста му, беше забелязала. А в "Касъл'с Крийк" не я носеше. "Хм." Какво ли означаваше това? "Какво да означава? Гадното копеленце играе театър за пред големите шефове, иска да е съвършен по всички параграфи. Пфу!" Намръщи се и челото й се набръчка. "Не се занимавай с глупости, момиче. Кой ще плаща за изглаждането на тези нови бръчки? Знаеш ли колко струва един филър с ботокс?" Наближаваше октомври и скоро щеше да стане на двадесет и девет. Не беше първа младост и ясно го съзнаваше. Дали затова така яростно беше впила нокти в лова на котки? Заради някаква тръпка, приключение, страст, опасност, с които трябваше да се сбогува скоро, може би? Не, беше заради властта и надмощието. Заради егото. Нейното его. Заради главозамайващото чувство, че е разбила фантазиите на един мъж, че тотално е сринала света му и после го е изградила отново. Заради илюзията, че в онзи момент на прелъстяване тя е повече от него, че е над него, а той е нищожен в краката й. Не изпитваше особено удоволствие от самия секс (обичайно) или пък страст или приключение. Това бяха емоции и преживявания, които Каси, пророчицата, благоволяваше да даде на отсрещната страна, която се предаваше и жадно и отчаяно поемаше всяка капчица, подадена й с високомерие и самодоволство. "Да... Това е истинският кеф!", каза си Каси. "Да, бе! Жалка си!", промърмори Катя някъде издалеко. Каси махна с ръка и пропъди неканената мисъл.
Лов на котки (I)
I
"Касандра. Но можеш да ми казваш Каси."
Дръпна от цигарата, повдигна вежда и се наведе леко напред, подканящо.
Беше казвала тази реплика толкова много пъти - десетки, или пък бяха стотици. Вече не помнеше. Ловът на котки беше станал рутина и беше позагубил чара си. Въпреки че нея все още си я биваше.
- "Пия скоч, с много лед. Лесно ожаднявам..."
По-късно в хотелската стая набързо събра нещата си, пооправи сутиена и прибра бикините в малката чантичка. Обичаше да й е проветриво. Сексът за една нощ й беше станал специалност и тя знаеше как да се наслади на всички моменти. Включително тихичкото измъкване от хотелски стаи рано сутрин. "Трябва да ти е проветриво, момиче. Това си е половин кеф." А и мисълта как се прибира гола под дългата широка пола, която нежно гали бедрата й, докато покрай нея джогъри се опитваха да се събудят и да се понесат ритмично по пътя на тренировката си, беше донякъде възбуждаща. "Дааааааа. Не знаят какво изпускат." Вгледа се в лицата им. Всеки вглъбен в себе си, сложил слушалките на телефона си и отнесен в мислите си. "Дали и те го правят? Забиват по някое парче в бара от време на време?" Е, "от време на време" не се отнасяше за нея. "Редовно и постоянно, може би."
* * *
Предната вечер беше доста добра, плодотворна, един вид. Висеше в "Касъл'с крийк" близо час, пиейки от скоча си на дребни глътки и вече почти се беше отказала, когато го видя. Висок, леко смугъл и с тъмни очи. Беше над трийсетте, видимо, а може би към четиридесетгодишен. Влезе с цяла тумба приятели или пък колеги и седна на края на масата, едва след като всички се настаниха. "Срамежливец, хммм. Става." Отдавна не беше била със срамежлива котка. Настрои се вътрешно за лов, режим "леко, да не го подплашиш", и внимателно направи онзи маниер с повдигането на перчема над очите. Едно много леко и фино движение, което обаче можеше да носи толкова много заряд на наблюдаващия - правилния наблюдаващ, а и на самата нея, при мисълта какво точно може да последва от толкова невинно подмятане на кичур коса. "Хайде, писи, писи, писи." Не след дълго той я забеляза. Не, че беше трудно. По някакъв непонятен и за нея начин умееше веднага да се набива в очите на когото трябва.
По-късно, когато вече танцуваха заедно на някакво ретро латино парче, той малко тромаво и нескопосано, тя се приближи по-плътно, леко изви тяло и се отърка внимателно в него. "Даааа. Точно така." Завъртя се и зелените й очи го погледнаха предизвикателно.
- "Хайде да изчезваме от тук, миличък".
* * *
Отключи вратата на оръфаната си квартира и с последни сили се тръшна на леглото. "Душът... душът ще почака...", каза си и се предаде в прегръдките на съня. "Мамка му. Мамка му. Мамка му." Закъсняваше. Съвсем беше забравила за срещата. Часовникът показваше единайсет без петнайсет! "Ох! Ще ме убие!"
* * *
Сестра й й хвърли критичен поглед. - "Браво, Катя! Кое време е! Уговорката беше за единайсет!" Близнаците се хвърлиха върху нея. - "Лельоооооо, лельоооооо!" Тя им удари по една бърза целувка по бузите и уморено се изправи. Малките дяволи! Можеха за изпият енергията на всекиго, а тепърва им предстоеше цял следобед заедно. Алекс и Зара, съкратено от Александър и Велизара, бяха децата на сестра й от първия брак. Сега бяха на три, но майка им се раздели с татко им още преди две години. Ниският негодник, както го наричаше Каси, си би чукалата за Германия, уж на студентска бригада, но така и не се върна при жена си и невръстните си деца. По-късно Елена, сестра й, си намери един малко невзрачен, но пък добродушен счетоводител и се омъжи повторно.
Сестра й я задърпа. - "Хайде, Катя! Закъсняваме! Разпродажбите няма да чакат нас!" Беше Черен петък и имаше разпродажба в един детски магазин и в няколко други в мол Cross. Каси се повлече послушно след сестра си. Обикаляха из магазините или по-скоро децата търчаха като отвързани, сестра й подтичваше запъхтяна след тях, а Катя някак успяваше да ги следва, влачейки се.
Катя... Как мразеше това име. Екатерина, ако трябваше да бъде точна. Майка й я беше кръстила на Екатерина Велика, императрица на Русия. Ха, да, бе! Та Екатерина Велика дори не се е казвала така, а София. По-късно Каси дори намираше нещо забавно в мисълта, че и тя, като великата императрица, имаше и други имена. Касандра... Каси... Когато започна да се занимава с лов, както го наричаше, реши, че й трябва по-добро име от Катя. Нещо мистично, нещо далечно и интригуващо. Така се роди Касандра. Пророчицата. А и колко приятно се изненада, когато разбра, че Касандра означава "която оплита мъже". "Колко на място", помисли си Каси. Прочутата пророчица, която оплела в мрежите си бог Аполон. Е, уви не всички бяха аполоновци, но все пак Каси не се оплакваше. Сексът си беше секс. А и по-грозничките се стараеха повече. Тя се ухили.
- "Какво ще вземеш на мама?", гласът на Елена изплува от някъде в ушите й. "Ъъъъ, какво?" "На мама? Какво ще й подариш? Вземи нещо от Textura, нали знаеш, че много си пада по възглавници и хавлийки. Не си забравила, че ще идва другата седмица - за рождения си ден, да го празнува с цялото семейство?" Майка й живееше в едно малко градче близо до Москва (какво, за бога, беше това с майка й и Русия...) и периодично се прибираше да види дъщерите си. Не се беше прибирала от година, а и когато си идваше предни години Каси гледаше да е страааашно заета в работа и да няма много време да се виждат... и говорят... по майчински. Не й трябваха проповеди и наставничества. И без това съвестта й постоянно й мрънкаше. "Охххх", Каси изпъшка и после сви рамене. "Знам ли, и Textura става."
Тъкмо свиваха към ескалаторите за втория етаж и Каси сякаш зърна позната физиономия. Да, с червената тениска. Кой ли беше пък този?
- "О, по дяволите!", изруга. "Катяяяяяя! Не пред децата, моля те!", сестра й се тросна и я изгледа въпросително.
- "Сега ще дойда, трябва да отида до Ве-Це-то, че май ми протича тампона!", изломоти набързо и сви в първия коридор към тоалетните на мола.
"Ох, за малко се размина! Ама, ех, че късмет! След снощи и на следващия ден веднага да попадна на него! Пусто!". Никак не обичаше да среща втори път котките.
Облегна се уморено пред огледалото и се погледна строго. "Трябва да измислиш друга метафора, Каси. Лов на котки! Нали уж ти си котката!" Обходи с поглед гъстата червена коса, спускаща се току до кръста й, и после се взя в зелените си очи. "Така, де! Нали уж ти си лъвицата! Или тигрицата!" Беше твърде махмурлия, за да продължи да се самокритикува на литературно-метафорична тема и си оправи сакото. Намести и очилата. "Ето, дегизирана си, няма да те познае." Никога не носеше очилата на лов. Прекалено добродетелно изглеждаше с тях.
* * *
Три часа по-късно възрастните вече бяха на предела на силите си, а малките зверчета сякаш досега бяха спали и току-що се събуждаха за подвизи. Пълни с енергия, дърпаха Каси за ръкава. "Шейк! Шейк!". "Добре, но само този път", усмихна се Каси, след позволителния поглед на сестра си.
- "Как са нещата при теб? Не работиш ли твърде много? Изглеждаш уморена.", каза сестра й, дъвчейки ароматно пилешко крилце. "Макдоналдс не е толкова лош. Има и бира. А и клин - клин избива", помисли си Каси, отпивайки блажено. "Добре съм. Малко сме натоварени и трябваше да оставам след работа, това е", излъга Каси. "Нали знаеш, че никой не е прокопсал от работа?", вметна сестра й, примлясквайки. - "Мхм", кимна Каси и се зарови в двойния чийзбургер.
"Касандра. Но можеш да ми казваш Каси."
Дръпна от цигарата, повдигна вежда и се наведе леко напред, подканящо.
Беше казвала тази реплика толкова много пъти - десетки, или пък бяха стотици. Вече не помнеше. Ловът на котки беше станал рутина и беше позагубил чара си. Въпреки че нея все още си я биваше.
- "Пия скоч, с много лед. Лесно ожаднявам..."
По-късно в хотелската стая набързо събра нещата си, пооправи сутиена и прибра бикините в малката чантичка. Обичаше да й е проветриво. Сексът за една нощ й беше станал специалност и тя знаеше как да се наслади на всички моменти. Включително тихичкото измъкване от хотелски стаи рано сутрин. "Трябва да ти е проветриво, момиче. Това си е половин кеф." А и мисълта как се прибира гола под дългата широка пола, която нежно гали бедрата й, докато покрай нея джогъри се опитваха да се събудят и да се понесат ритмично по пътя на тренировката си, беше донякъде възбуждаща. "Дааааааа. Не знаят какво изпускат." Вгледа се в лицата им. Всеки вглъбен в себе си, сложил слушалките на телефона си и отнесен в мислите си. "Дали и те го правят? Забиват по някое парче в бара от време на време?" Е, "от време на време" не се отнасяше за нея. "Редовно и постоянно, може би."
* * *
Предната вечер беше доста добра, плодотворна, един вид. Висеше в "Касъл'с крийк" близо час, пиейки от скоча си на дребни глътки и вече почти се беше отказала, когато го видя. Висок, леко смугъл и с тъмни очи. Беше над трийсетте, видимо, а може би към четиридесетгодишен. Влезе с цяла тумба приятели или пък колеги и седна на края на масата, едва след като всички се настаниха. "Срамежливец, хммм. Става." Отдавна не беше била със срамежлива котка. Настрои се вътрешно за лов, режим "леко, да не го подплашиш", и внимателно направи онзи маниер с повдигането на перчема над очите. Едно много леко и фино движение, което обаче можеше да носи толкова много заряд на наблюдаващия - правилния наблюдаващ, а и на самата нея, при мисълта какво точно може да последва от толкова невинно подмятане на кичур коса. "Хайде, писи, писи, писи." Не след дълго той я забеляза. Не, че беше трудно. По някакъв непонятен и за нея начин умееше веднага да се набива в очите на когото трябва.
По-късно, когато вече танцуваха заедно на някакво ретро латино парче, той малко тромаво и нескопосано, тя се приближи по-плътно, леко изви тяло и се отърка внимателно в него. "Даааа. Точно така." Завъртя се и зелените й очи го погледнаха предизвикателно.
- "Хайде да изчезваме от тук, миличък".
* * *
Отключи вратата на оръфаната си квартира и с последни сили се тръшна на леглото. "Душът... душът ще почака...", каза си и се предаде в прегръдките на съня. "Мамка му. Мамка му. Мамка му." Закъсняваше. Съвсем беше забравила за срещата. Часовникът показваше единайсет без петнайсет! "Ох! Ще ме убие!"
* * *
Сестра й й хвърли критичен поглед. - "Браво, Катя! Кое време е! Уговорката беше за единайсет!" Близнаците се хвърлиха върху нея. - "Лельоооооо, лельоооооо!" Тя им удари по една бърза целувка по бузите и уморено се изправи. Малките дяволи! Можеха за изпият енергията на всекиго, а тепърва им предстоеше цял следобед заедно. Алекс и Зара, съкратено от Александър и Велизара, бяха децата на сестра й от първия брак. Сега бяха на три, но майка им се раздели с татко им още преди две години. Ниският негодник, както го наричаше Каси, си би чукалата за Германия, уж на студентска бригада, но така и не се върна при жена си и невръстните си деца. По-късно Елена, сестра й, си намери един малко невзрачен, но пък добродушен счетоводител и се омъжи повторно.
Сестра й я задърпа. - "Хайде, Катя! Закъсняваме! Разпродажбите няма да чакат нас!" Беше Черен петък и имаше разпродажба в един детски магазин и в няколко други в мол Cross. Каси се повлече послушно след сестра си. Обикаляха из магазините или по-скоро децата търчаха като отвързани, сестра й подтичваше запъхтяна след тях, а Катя някак успяваше да ги следва, влачейки се.
Катя... Как мразеше това име. Екатерина, ако трябваше да бъде точна. Майка й я беше кръстила на Екатерина Велика, императрица на Русия. Ха, да, бе! Та Екатерина Велика дори не се е казвала така, а София. По-късно Каси дори намираше нещо забавно в мисълта, че и тя, като великата императрица, имаше и други имена. Касандра... Каси... Когато започна да се занимава с лов, както го наричаше, реши, че й трябва по-добро име от Катя. Нещо мистично, нещо далечно и интригуващо. Така се роди Касандра. Пророчицата. А и колко приятно се изненада, когато разбра, че Касандра означава "която оплита мъже". "Колко на място", помисли си Каси. Прочутата пророчица, която оплела в мрежите си бог Аполон. Е, уви не всички бяха аполоновци, но все пак Каси не се оплакваше. Сексът си беше секс. А и по-грозничките се стараеха повече. Тя се ухили.
- "Какво ще вземеш на мама?", гласът на Елена изплува от някъде в ушите й. "Ъъъъ, какво?" "На мама? Какво ще й подариш? Вземи нещо от Textura, нали знаеш, че много си пада по възглавници и хавлийки. Не си забравила, че ще идва другата седмица - за рождения си ден, да го празнува с цялото семейство?" Майка й живееше в едно малко градче близо до Москва (какво, за бога, беше това с майка й и Русия...) и периодично се прибираше да види дъщерите си. Не се беше прибирала от година, а и когато си идваше предни години Каси гледаше да е страааашно заета в работа и да няма много време да се виждат... и говорят... по майчински. Не й трябваха проповеди и наставничества. И без това съвестта й постоянно й мрънкаше. "Охххх", Каси изпъшка и после сви рамене. "Знам ли, и Textura става."
Тъкмо свиваха към ескалаторите за втория етаж и Каси сякаш зърна позната физиономия. Да, с червената тениска. Кой ли беше пък този?
- "О, по дяволите!", изруга. "Катяяяяяя! Не пред децата, моля те!", сестра й се тросна и я изгледа въпросително.
- "Сега ще дойда, трябва да отида до Ве-Це-то, че май ми протича тампона!", изломоти набързо и сви в първия коридор към тоалетните на мола.
"Ох, за малко се размина! Ама, ех, че късмет! След снощи и на следващия ден веднага да попадна на него! Пусто!". Никак не обичаше да среща втори път котките.
Облегна се уморено пред огледалото и се погледна строго. "Трябва да измислиш друга метафора, Каси. Лов на котки! Нали уж ти си котката!" Обходи с поглед гъстата червена коса, спускаща се току до кръста й, и после се взя в зелените си очи. "Така, де! Нали уж ти си лъвицата! Или тигрицата!" Беше твърде махмурлия, за да продължи да се самокритикува на литературно-метафорична тема и си оправи сакото. Намести и очилата. "Ето, дегизирана си, няма да те познае." Никога не носеше очилата на лов. Прекалено добродетелно изглеждаше с тях.
* * *
Три часа по-късно възрастните вече бяха на предела на силите си, а малките зверчета сякаш досега бяха спали и току-що се събуждаха за подвизи. Пълни с енергия, дърпаха Каси за ръкава. "Шейк! Шейк!". "Добре, но само този път", усмихна се Каси, след позволителния поглед на сестра си.
- "Как са нещата при теб? Не работиш ли твърде много? Изглеждаш уморена.", каза сестра й, дъвчейки ароматно пилешко крилце. "Макдоналдс не е толкова лош. Има и бира. А и клин - клин избива", помисли си Каси, отпивайки блажено. "Добре съм. Малко сме натоварени и трябваше да оставам след работа, това е", излъга Каси. "Нали знаеш, че никой не е прокопсал от работа?", вметна сестра й, примлясквайки. - "Мхм", кимна Каси и се зарови в двойния чийзбургер.
Абонамент за:
Публикации (Atom)